Хваща те клиентът за ръце или поставя ръце върху гърба ти и ставаш негов пра-пра дядо, който никой не помни, даже името му не е известно. А започваш да се държиш като него, да виждаш с очите му, да усещаш със сърцето му, тялото ти да има усещания присъщи за него. До ирационално. При една от първите ни констелации един от участниците възкликна „Добре сте го разучили и добре го разигравате, като театър?“ а с годините групичката, която участваме редовно като представители все по-добре ни се получава и театралните ни заложби се развиват 😊
При поставянето на представител на член от рода на клиента, събитие, висша същност, аспект от личността се „зарежда зип файл“ от акашовите записи. Така представителят започва да има усещания, вижда, преживява онова, в което е поставен. Първото предизвикателство идва да отличиш ‚дали е твое или не‘ – дали болката в лявото коляно идва от това, че си го ударил вчера или се е появило след започването на констелацията. За мен лично това отличаване ми помогна да опозная онези финни усещания на тялото ми, които преди пренебрегвах и да ги ползвам в ежедневието си като се питам „Това усещане мое ли е?“ може да е „да“ и това е начинът на тялото ми да ми предаде послание или да ми покаже, че живея или може да е „не“ – отговорът – и тогава да потърся този модел, вярване или убеждение от къде са ми вменени и пречат ли ми.
И тук представителят чувства, като използва тялото си с най-финните му възприятия, за да предаде на водещия- констелатор посланията на констелационното поле. А водещият разчита преплетената мрежа от послания на полето от мигане, кихане, трепет, думи, разместване на позиции, затваряне на очи, рязко движение, болка, плач, смях, позиция на изпънатост, кашляне – като книга сътворена от полето. За да четеш обаче се изисква специален усет и силна интуицията.
Друго предизвикателство, обагрено с положителен нюанс, е „влизането в чужди обувки“ или преживяване на опитност, която е специфична и неналична за представителя в този му живот. Можеш да преживееш какво е да си отруден орач на нивата, участник във война, насила оженена булка, генерал, умиращ затворник, силно вдъхновена членка на комунистическата партия, еничар, баща, раждаща и кърмеща жена /а да си мъж/, куче, бягащ хайдутин, убиец, убит, проститутка и още каквото можеш да си представиш, а понякога и не можеш да си представиш. В родовата система има всичко и ние го носим в нашата клетъчна или енергийна памет, недостъпна за Ума ни в повечето случаи. Преживяването на тези „роли“ от представителя е изключително обогатяващо за него, разкрива му нови модели, визии, вярвания, понякога и физически усещания. Като образът, в който влиза представителят не е случаен, винаги носи послание за самия представител и е свързан и с преживявания в неговия род или живот. Ако често си избиран за генерал, главнокомандващ в теб има такива качества да контролираш, нареждаш, водиш, които може би пречат в живота ти. Или си инатлив образ, живеещ под лозунг “Правя всичко на инат, даже и на инат живея“ може и в теб да го има това или да си твърде мекошав и подвластен на чуждото мнение и те моделират в живота ти. А понякога посланията са архетипни, валидни за цялото „Уязвимостта е важна характеристика на женската енергия“, „Жена – светица в рода изисква от всички други жени след нея същото поведение, а тя е била жена от кръв и плът с грешки и слабости“………………
Когато работа в констелациията е приключена – разкрити са тайните, наместени са местата и всеки е на своето, разплетени са преплитанията, върнати са енергийните товари, тогава представителят излиза от ‚мястото‘, което е представлявал и казва името си /за да заяви кой е/. На мен лично ми се случва дори да забравям какво се е случило, как се е случило, картините и неразположенията не поради слаба памет, а бързо излизане от ‚роля. Случвало ми се е и преплитане с представлявания образ поради нуждата ми да видя, чуя, усетя, за да го осветля и за себе си, тогава ‚искам помощ от приятел‘ моля водещия да ме разплете с образа или да ми даде съвет как да се върна към себе си. Казуси много подходи различни.
Полезно е за мен да съм представител, защото изживявам неща, които няма да изживея, да опознавам тялото си, да разгръщам познанията си чрез опитност, да чувствам, да усещам, да следвам интуицията си, да откривам закономерности из родовете……… да опознавам себе си
А вие ще зададете вашите въпроси, ще споделите търсения
18.30ч
център У дома, зала кафе
водещ разговора – Деница Иванова
вход – дарение